„ДВЕ БЕРЁЗЫ НАД ЖЁЛТОЮ НИВОЙ...”
Владимир Андреевич Костров (р. 1935 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ДВЕ БРЕЗИЧКИ НАД ЖЪЛТАТА НИВА
Две брезички над жълтата нива,
три икони на черна стена.
Аз родих се в земя нещастлива,
в пълна с горски поляни страна.
Скърца дървено старо мандало,
святка котката с поглед зелен;
във виелици бели е пяла
баба жеравни песни за мен.
И догаря тук плявата златна,
дните чезнат в среднощен превал.
Аз от хляба ни ръжен по-сладка
благина след това не съм ял.
Заминавам при друго началство,
ще жалея за минало там.
От горчивото руско скиталство
аз по-сладко в живота не знам.
Ударения
ДВЕ БРЕЗИЧКИ НАД ЖЪЛТАТА НИВА
Две́ брези́чки над жъ́лтата ни́ва,
три́ ико́ни на че́рна стена́.
А́з роди́х се в земя́ нештастли́ва,
в пъ́лна с го́рски поля́ни страна́.
Скъ́рца дъ́рвено ста́ро манда́ло,
свя́тка ко́тката с по́глед зеле́н;
във вие́лици бе́ли е пя́ла
ба́ба же́равни пе́сни за ме́н.
И дога́ря тук пля́вата зла́тна,
дни́те че́знат в средно́штен прева́л.
А́з от хля́ба ни ръ́жен по-сла́дка
благина́ след това́ не съм я́л.
Замина́вам при дру́го нача́лство,
ште жале́я за ми́нало та́м.
От горчи́вото ру́ско скита́лство
а́з по-сла́дко в живо́та не зна́м.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Костров
ДВЕ БЕРЁЗЫ НАД ЖЁЛТОЮ НИВОЙ...
Две берёзы над жёлтою нивой,
Три иконы на чёрной стене.
Я родился в земле несчастливой,
В заветлужской лесной стороне.
Деревянная зыбка скрипела,
Кот зелёно сверкал со скамьи,
Белой вьюгою бабушка пела
Журавлиные песни свои.
Отгорит золотая поло́ва,
Дни растают в полуночной мгле.
Ничего слаще хлеба ржаного
Не едал я потом на земле.
Ухожу под другое начальство,
Только буду жалеть о былом.
Слаще русского горького счастья
Ничего нет на шаре земном.
ДВІ БЕРЕЗИ НАД ЖОВТОЮ НИВОЮ... (переклад, перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)
Дві берези над жовтою нивою,
Три ікони на чорній стіні.
Народився в землі нещасливій я,
В заветлужскій глухій стороні.
Дерев'яна колиска скрипіла,
Кіт очами блищав зі скам’ї,
Бабця, як хуртовина, тужила
Журавлині пісні у пітьмі.
Відгорить золотава полова,
Кануть дні в опівнічній імлі.
Хліба житнього краще - нічого
Не їдав потім я на землі.
Йду я нині під інше начальство,
Та шкода все минуле мені,
Бо гіркого російського щастя
Нема краще на кулі земній.
---------------
Руският поет, драматург и преводач Владимир Андреевич Костров е роден на 21 септември 1935 г. в с. Власиха, Северния край на РСФСР, сега Боговарски район, Костромска област. Завършил е химическия факултет при Московския държавен университет, след което (1958-1960 г.) работи като инженер в Загорския оптико-механичен завод, където е автор на няколко изобретения. Член е на Съюза на писателите на СССР от 1961 г., през 1967 г. завършва Висшите литературни курсове. Работил е като публицист в сп. „Техника – молодёжи” и сп. „Смена”, от 1980 до 1986 г. е секретар на Съюза на писателите в Москва, от 1986 до 1992 г. е зам.-главен редактор на сп. „Новый мир”, а в момента е професор в Литературния институт „Максим Горки”. Съставител на антологии, автор на драматургични творби, председател на Международния пушкински комитет и вице-президент на Международния пушкински фонд „Классика”, носител на много национални и международни награди. Автор е на стихосбирките „Общежитие” (1961 г.), „Первый снег” (1963 г.), „Избранная лирика” (1964 г.), „Кострома – Россия” (1967 г.), „Весны и осени” (1968 г.), „Утро в Останкине” (1972 г.), „Металл и нежность” (1974 г.), „Я вас люблю” (1974 г.), „Московские рассветы” (1977 г.), „Товарищества светлый час” (1977 г.), „Солнце во дворе” (1978 г.), „Избранное” (1980 г.), „Открылось взору…” (1984 г.), „Свет насущный” (1984 г.), „Стратостат” (1987 г.), „Стихотворения и поэмы” (1989 г.), „Песня, женщина и река” (2001 г.), „Если любишь” (2006 г.) и др.